Учителят за доброто – 4

При третото упражнение едната ръка се поставя върху коляното. Коляното е доброто. Ъгълът, който се образува между бедрото и пищяла при коляното показва единството с невидимия свят.

Това, което е написано на ръката, ти го туряш върху доброто като основа, т.е. върху коляното.

Всеки пръст има особено значение. Значи всички духовни сили, които пръстите изразяват, са поставени върху доброто като основа.

Описание на шестте гимнастически упражнения от Боян Боев
 Туй, което пречи на съвременната наука да намери Истината, да посочи истинските методи за възпитанието е това, че в нея идеите са разхвърляни. В съвременната наука няма идеи, които да вървят тъй свързани, ръка за ръка. Напротив, всичките й идеи са разхвърляни. Например идеята „да бъдем добри” тя счита като едно предложение, като един орех, който може да се изяде. Не, за да бъдеш добър, ти трябва да превърнеш своята противоположна идея 2-3 пъти, да разореш тази земя, да посадиш в нея ореха и да чакаш плода. Добротата е плод. Най-мъчното изкуство е да бъдем добри. Ти не можеш да станеш добър изведнъж. Най-първо ще започнеш с радостта и след туй ще дойде добродетелта. Тя ще се яви като резултат на радостта и работата.

Лекция „Гняв и страх”, МОК, Година III, том 5, част, 18.11.1923 г.
 Красотата в живота, красотата в науката не седи в много знания. Истинската красота е в знанието на доброто. Красотата в науката, в природата, в живота седи в онези микроскопически хубости и добрини, които едва долавяме. Туй, което никой не може да види, на него да се радваме.

Сложни движения на съзнанието, лекция 17 от МОК год. III, 1923-24 г., TOM 6, част 2
 Но смисълът на живота не седи в самосъзнанието на човека, той седи в неговото свръхсъзнание. Човек трябва да мине този период, да влезе в подсъзнанието, да забрави погрешките си. Защо? Добро е само това, което се помни. Добър човек или добър ученик е онзи, който помни доброто, а забравя злото. Ученик е онзи, който помни само Любовта, а забравя омразата. Ученик е онзи, който помни само Мъдростта, нея има всякога пред вид, а забравя своите глупости.

  Беседа „Правилният растеж на Ученика”, 14-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 2 януари 1923 г., София.
  Господ не иска големи работи от нас, много малки работи иска. А ако аз се спра, да свържа обущата на един старец, то е една благородна черта. Ако аз се спра при някоя стара баба, да ѝ дам една чашка водица, това е велико дело, то струва много повече от няколко милиона лева, дадени за бедните. То струва повече пред Бога на Любовта, понеже го правя съзнателно. Добро е, когато самият аз влагам сили от себе си, а не когато баща ми е оставил 10,000,000 и с тях правя добрини. Това не е никакво добро. Аз разбирам добро – да дойда на лозето ти с мотиката, да покопая един час. Един час да ти жъна или да ти шътам – това е добро. Ти си беден човек, един час да дойда в къщата ти, да ти поочистя, туй е добро, но от готовото да дам, то не е добро. Никакво добро не си направил. Не се лъжете, не се самоизмамвайте.

 Беседа „Волята на Отца”, държана на 9 април 1922 г. в София.
 И тъй, за да разреши въпросите на живота, човек трябва да се научи да прониква. Ако е сиромах, той трябва да проникне в сиромашията; ако е богат – в  богатството; ако е учен – в знанието; ако е добър – в доброто. Да проникнеш в нещо, значи да му служиш. Смисълът на живота се заключава в служене на доброто. Ако не служите на доброто, вие ще изгубите и здравето, и силата, и знанието си. И сто пъти да се прераждате, в края на краищата ще останете такива, каквито сте днес. Ще ставате и ще лягате без да придобивате нещо съществено в живота си.

Беседа “Проникване”, „ДА ИМ ДАМ ЖИВОТ”, съборни беседи 1936 г., Сонита, София, 1997
 Сега да видим кой човек е добър. Добър човек е онзи, който може да приложи доброто в даден момент. Добрият човек е безпристрастен. Той гледа еднакво на всички хора. В него няма лицеприятие. Той дава правилна преценка на всички живи същества и определя отношенията си към всяко същество според естеството му. Каквото е естеството на даденото същество, така и той постъпва. Ако срещне някой разбойник, той няма да го съди, защо е хванал такъв път, нито ще го морализира, но ще го пита отде е купил пушката си, каква работа е свършил с нея, колко души е убил. След това ще го погледне в очите и ще му каже: Добър човек си ти. Такъв разговор с разбойника е странен за вас, но какво ще кажете за такъв човек, който с пушката си е убил 10 разбойника, по-страшни от него, или е обрал 10 апаши, по-големи майстори от него? Докато не знае вътрешната страна на нещата, човек не трябва да се произнася. Добрият човек е извън всякакви закони. Той сам е закон. Ако поставите добрия човек в известни рамки, вие го ограничавате и той губи добротата си. Доброто се развива само при свобода. Тази е причината, поради която човек се стреми да бъде свободен. Когато добрият човек се разговаря с разбойника, последният започва да се изповядва: Ти ми говориш добре, но моята работа не е добра. Пушката ми е светла, но много нещастия е създала на хората. Тежко ми е на душата. Никой не знае какво преживявам, когато убия един човек. Тогава добрият човек започва да му дава методи как да излезе от това положение и да се върне в правия път.

…

Доброто е плод на Любовта, а Любовта – плод на Доброто.

…

“Четирите положения” – лекция от Учителя, държана на 9 януари 1931 г., София, Изгрев.

 Дойде една лоша мисъл в тебе. То е едно дете. Качва се на гърба ти. Ти казваш: „Тази лоша мисъл откъде дойде?“ Какво трябва да прави човек с една лоша мисъл? Вие искате да изпъдите една лоша мисъл. По никой начин ти не можеш да изпъдиш една лоша мисъл или едно лошо желание. Това е невъзможно, защото и лошото, и доброто имат еднакъв произход. Те произхождат от един и същ извор. Две ризи, които са тъкани от една и съща жена и шити от една и съща жена, едната от тях, която е носена, става оцапана, а пък другата, която не е носена, остава чиста. Коя е причината? Едната е употребявана. И едната, и другата имат същото качество. Само че едната, като е носена, е оцапана. Това, което е оцапано, наричаме зло, а пък това, което не е оцапано, наричаме добро. Това е само за изяснение. Следователно какво се изисква за една лоша мисъл? Ще я извадиш и ще я сложиш в коритото и ще я изпереш. И това, лошото, излиза от ризата и ризата стане пак чиста.

  “Аз, ти, Той”, „ПЪРВИЯТ МОМЕНТ НА ЛЮБОВТА”, утринни слова 1939-1940, год. IX, том I, Бяло Братство, 1997

…всичко, което става в света, е добро. Бог царува в живота. Каквото става в света, добро или зло, зад него се крие Бог. Той работи и със злото, и с доброто. Първото превръща в добро, а второто крепи, да не се подхлъзне някъде…

Лекция “Плащане и прощаване”, „ДОБРИ И ЛОШИ УСЛОВИЯ”, ООК 1927-1928г., Хелиопол, 1995.

И доброто, и злото се допускат еднакво, като проява на абсолютния закон на свободата. Който мрази злото и се страхува от него, а обича доброто, той не е щастлив човек…

Когато някой човек усети в себе си излишна енергия, за да се предпази от експлозия, той трябва да направи едно добро дело.

Лекция “Придобиване на щастие”, „ДОБРИ И ЛОШИ УСЛОВИЯ”, ООК 1927-1928г., Хелиопол, 1995.

  Като се говори за добри и лоши хора, ние разбираме две противоположни движения: едното движение е надолу, а другото – нагоре. Стремежът на лошия човек е надолу, към земята, а на добрия – нагоре, към Бога. От това гледище, ние не можем още да наречем добър човек онзи, който е направил някакво добро. Ако този, който прави добро, е добър човек, тогава и касапинът, който храни и угоява своите овце, ще излезе добър човек. Като храни говедата и овцете си, той се ръководи от мисълта да ги угои, че като ги заколи, да продаде месото им по-скъпо, повече да спечели от тях. Добрият човек се определя от правилното движение. Той може да слиза и да се качва, той може да върви напред и назад, наляво и надясно, но всякога е добър, понеже стремежът му винаги е насочен нагоре. Който се стреми към центъра на земята и се отдалечава от бога, каквито добрини да прави, той не може да мине за добър човек, понеже користолюбието прониква в неговите стремежи.

        Сега, като разсъждаваме върху доброто и злото, някои се обезсърчават и казват, че не са добри хора. Добрият и лошият човек се определят от посоката на своето движение. Докато се движи нагоре, човек не трябва да се безпокои, нито да се самокритикува. – Ама не се движа бързо. – Върви и не се спирай в пътя си. – Грешки правя. – Изправяй грешките си и продължавай своя път. Когато видният музикант, художник или писател направи някаква грешка, той не се спира да се извинява, но изправя грешката си и продължава да върви напред. Всяка грешка може да се изправи. Какво струва на виртуоза да изправи грешката си? Ако тоновете на музиката не са правилни, причината за това може да бъде или в лъка, или в струните на цигулката или в друга някоя нейна част. Обаче, ако първият момент тоновете не са правилни, следващият момент могат да се изправят.

        За да дойде до положение да изправи грешките си, човек трябва да работи върху себе си, да мисли, да разсъждава право…

Лекция “Задна стража”, „ДОБРИ И ЛОШИ УСЛОВИЯ”, ООК 1927-1928г., Хелиопол, 1995.

Вместо да се пазят от злото, хората се пазят от правене на добро. Те казват: Не е нужно човек да прави добро. Някои хора правят добро от страх, а някои не правят добро от страх. За пример, един богат човек върви сам в гората. Среща го просяк, спира го и му иска милостиня. Богатият иска да му даде някаква монета, но като си представи, че при отваряне на кесията и, просякът ще види златните монети, ще се съблазни и може да го нападне, той казва: Понеже нямам пари в джоба си, ела у дома да ти дам. В този случай той прави добро, но пак от страх. В правене на доброто човек не трябва да се ръководи от страха, но от благото, което доброто ще допринесе, както за него, така и за онзи, на когото се прави. И в правене на доброто, човек пак трябва да знае, как да приложи светлината.

Лекция “Божествена светлина”, „ДОБРИ И ЛОШИ УСЛОВИЯ”, ООК 1927-1928г., Хелиопол, 1995.

  Днес всички хора говорят за злото и за доброто. Злото избягват, а доброто търсят. Всъщност, какво нещо е добро и какво – зло? Било е време, когато днешното зло не се е считало зло. Това, което хората наричат добро, лесно може да се превърне в зло. За пример, глицеринът, който минава за безвредно, за безопасно вещество, лесно може да се превърне в динамит, който е силно експлозивно, разрушително вещество. Той се казва още нитроглицерин. Значи, глицеринът, който се употребява в козметиката за омекотяване на кожа, може да се превърне в динамит – вещество, което съдържа динамическа сила. Какво показва това? Това показва, че ако в естеството на добрия, на мекия човек се вмъкне някакъв чужд, неестествен елемент, той коренно може да се измени. Ето защо, за да не изпада човек в такива положения, нито да бъде зависим от външни условия, той трябва да разбира стремежа на своето тяло, специално на своя мозък.

Лекция “Добри и лоши условия”, „ДОБРИ И ЛОШИ УСЛОВИЯ”, ООК 1927-1928г., Хелиопол, 1995.

 Когато някой човек намисли да извърши едно добро дело в името на любовта, всички разумни същества по лицето на земята, които се намират на еднаква степен на развитие с този човек, взимат участие в това дело. Те всички му помагат, одобряват постъпката му и го благославят. Те гледат на тази постъпка като на тяхна. В този смисъл доброто представлява цвят, който завързва и дава плод. Човек живее в Божественото съзнание, докато се радва на доброто, на благото на ближния си като на свое. Престане ли да се радва на чуждото добро като на свое и да прави разлика между хората, той слиза в човешкото съзнание и изгубва радостта си. Когато човек се подаде на своето низше съзнание, загубите вървят една след друга. Подигне ли се в Божественото съзнание, печалбите, успехите идват един след друг.

…………………………………………………

Истинско добро е онова, за което нищо не е платено. И при положение, когато всичко е платено, хората пак не са готови за услуги, за добри дела. Какво ще правят те, като влязат в Божествения живот, където нищо не се плаща? Не е лесно да храните човек, който ви е направил зло. Обаче, Христос можа да направи това. Той слезе на земята да покаже на хората, как трябва да живеят, но в края на краищата те Го разпнаха на кръста, откъдето Той трябваше да се моли за тях, да казва: “Господи, прости им, те не знаят какво вършат”…

………………………………………………….

Доброто не се заключава нито в даване пари на човека, нито в отдаване на почести, нито в подобряване условията на живота му. Цял живот бащата и майката се грижат за децата си да ги отгледат, възпитат и образоват и в края на краищата те пак неблагодарни остават. Истинското добро, което можете да направите на човека, е да го свържете с Първата Причина, да му покажете правия път в живота. Щом човек се обърне към Бога, животът му се обновява и той се предава в служене на Бога.

Лекция “Създаване на нови органи”, „ДОБРИ И ЛОШИ УСЛОВИЯ”, ООК 1927-1928г., Хелиопол, 1995.

Някой иска да бъде добродетелен. Добродетелта е класическа музика. Следователно, за да стане добродетелен, в широк смисъл на думата, човек трябва да е свирил няколко живота наред, да научи добре да свири класическото парче „Добродетел”. Да бъдеш добродетелен, това не е механически процес, но процес на продължително учене. Това не е еднократно действие, което може да осигури хляба на човека. Истински добродетелен човек е онзи, който може да събуди човешката душа. Да събудиш една човешка душа, това значи така да я нахраниш, че като излезе от твоя дом, да разбере, защо живее, да познае Божественото в човека и за вечни времена да помни, какво е придобил от този човек. Това значи добродетелен човек. Това значи човек на новата култура, на новата философия.

…………………………………………………………………

И тъй благодарете на Бога за всичко, което се случва в живота ви. Казано е в Писанието: „Всичко, което се случва с онези, които любят Бога, ще се превърне на добро”.

Лекция “Елипса и парабола”, „ДОБРИ И ЛОШИ УСЛОВИЯ”, ООК 1927-1928г., Хелиопол, 1995.

И тъй, при закона на единството човек работи за славата Божия. При закона на общността Бог работи за доброто на човека. Когато всички хора работят за славата Божия, Бог е център, към Когото всички се стремят. Тогава Той наблюдава, какво хората правят и как работят. Когато Бог работи в нас, за наше добро, тогава Той ни движи като удове на велик организъм, а ние мислим, че сами работим. Казано е в Писанието, че Бог направил света в шест дни, а на седмия си починал. После, всички живи същества, които Бог е създал, започват да работят за Неговата слава. Следователно, първо Бог е работил заради нас, а после, като си е почивал, ние сме започнали да работим за Него чрез Духа Божий. Когато човек изпадне в противоречие, това показва, че не разбира законите за единство и общност. С други думи казано: При противоречията в живота си човек не разбира нито славата Божия, нито своето добро. Тогава човек казва, че животът няма смисъл. За да се осмисли живота му, той трябва да остави Бог да работи в него. А за да разбере живота, човек трябва да работи за славата Божия.

Всички хора търсят своето добро, но не и славата Божия. За да дойде доброто за човека, той трябва да търси славата Божия. Търси ли славата Божия и неговото добро ще дойде. Не търси ли славата Божия, доброто няма да дойде. Щом доброто не дойде и животът му ще се обезсмисли. Следователно, ако искаш учен да станеш, ще търсиш славата Божия. Ако искаш богат да станеш, ще търсиш славата Божия. Който търси славата Божия, той всичко придобива; който не търси славата Божия, той всичко губи. Непреривно работете за славата Божия, за да работи и Бог непреривно за вашето добро. Докато слугата работи за интересите и славата на своя господар и господарят му ще има предвид неговото добро. Към добрия слуга и господарят е точен, изпълнителен. Щом дойде определения ден и час за възнаграждението му, господарят веднага плаща.

Лекция “Единство и общност”, „ДОБРИ И ЛОШИ УСЛОВИЯ”, ООК 1927-1928г., Хелиопол, 1995.

У всеки един човек има туй, доброто. У всички хора има една добра черта. Не мислете, че доброто трябва сега да го придобиете. Не, то е вложено във вас, изисква се само време, т.е. благоприятни условия да се прояви. А те от вас зависят да ги създадете.

Беседа “Възпитателната сила на страданията”, “НОВИТЕ СХВАЩАНИЯ НА УЧЕНИКА”, МОК, година IV, 3 лекция, 2.11.1924 г., ИК “Жануа’98”, София, 2005 г.

No. 343. Когато съзнаеш, че всичко в света е създадено и сътворено от Бога, а ти си проява на неговия творчески ум, в теб се ражда Доброто.

Nо. 220. Искате ли да дадете живот на доброто в себе си, мислете за него, занимавайте се с добрите мисли, чувства и постъпки, за да живеят те във вас.

No. 225. Прави всичко, за да поощряваш хората към добро.

No. 210. Свободният човек се проявява така, както Бог го е създал. Той е естествен във всичките си прояви. И като срещне своя ближен, първо вижда Доброто в него.

“МОЛИТВИ, ФОРМУЛИ, ПРАВИЛА И МЕТОДИ ЗА РАБОТА”

съставил Нестор Илиев, изд. Бяло Братство, 2003 г.

Например, като мислите за добрия човек, вие казвате, че добър е само онзи, който прави добро. Добрият човек не прави само добро, но той мисли добре и чувства добре. Има още ред качества, които определят добрия човек. Вие даже не сте помисляли, не сте сънували, какво нещо е добрия човек. Апостол Павел е казал: “Нито око е виждало, нито ухо е чувало, това, което е приготвено за онзи, който люби Бога.” Същото може да се каже за добрия човек: “Нито на ум е дохождало на човека, какво нещо е доброто.” Велико нещо е доброто! Да живееш в доброто, значи да живееш в рая.

Беседа “Граници на живота”, държана на 8 август 1934 г. на Витоша, „Великото в живота”, Варна, 1998 г.

 Когато човек дава повече или по-малко, отколкото трябва, и в двата случая греши. Той трябва да дава точно колкото е определено. Когато прави добро, човек не трябва никога да съжалява, но всякога с радост да си спомня, че е направил някакво добро. Ближният, на когото е направил доброто, също така с радост трябва да си спомня за направеното добро. Истинското добро е това, което предизвиква радост в Бога, в ближния ти и в самия тебе. Ако при всяко направено добро едновременно не се предизвика тази тройна радост, то не е направено, както трябва.”

Беседа “Противоречия и възможности”, държана на 12 август 1934 г. на Витоша, „Великото в живота”, Варна, 1998 г.,

…който иска да върви напред, който се стреми към Бога, който иска да расте в Божествения живот, трябват му работа и борба. В този стремеж седи доброто на индивида, доброто на обществото, доброто на цялото човечество.

Стари и нови мехове, НБ от 12 юли 1915 г.

На физическото поле няма условия всички хора да бъдат богати и учени; но добри – всички могат да бъдат. Пожелайте добродетелта, която не принадлежи на физическия свят.

Словесното мляко, НБ от 16 ноември 1914 г.

Гледай на добрите си постъпки като на скъпоценни камъни, които си придобил в живота си! Те са награда за твоя живот.

…

Помнете: Царският път на душата е добрата мисъл на духа.

…

Съблюдавай разумния порядък на Божествената душа, в която силата предшества свободата; свободата предшества светлата мисъл; светлата мисъл предшества добрите чувства. Добрите чувства предшестват добрите постъпки. По този път се постига щастието, което търсиш.

беседа “Царският път на душата”, “ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА”,

Рилски и съборни беседи, 6 август – 6 октомври 1935 г., ИК “Алфа-Дар”, София, 2005 г.

 За да се справите с кармата си, вие трябва да желаете доброто, щастието на всички хора. По този начин вие се повдигате, същевременно помагате на себе си, както и на цялото човечество. Щом желаеш доброто на всички хора, ти изучаваш Христа. Тогава Христовият Дух е в теб и почваш да разбираш Христа.

….

Трябва да покажем, че в нас има нещо Божествено. На врага ще гледаш да му направиш едно добро. Чрез това добро ще се парализира неговата сила, с която иска да ти направи пакост. Така ще го обезвредиш и той ще хвърли оръжието.

…

Господ, когато ти правеше добро, дали го правеше за твоята добрина? – Правеше го за Любовта, която има! Еднакво трябва да обичаш тези, които ти причиняват скръб, и онези, които ти причиняват радост.

“АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША” том I, стр. 140-143, изд. Бяло братство, София, 1999 г.

Любовта ражда доброто.

Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода!

лекция “Природа и Геометрия”, “НОВИТЕ СХВАЩАНИЯ НА УЧЕНИКА”,

МОК, год. IV (1924-1925), ИК “Жануа’98”, София, 2005 г.

Същината на човека е Доброто!

Ученикът трябва да разработва Доброто в себе си. Затова е пратен на земята.

За Доброто трябва воля!

За да вървиш нагоре, изисква се воля. А само при доброто се отива нагоре.

За злото няма нужда от воля; ти само стъпи в течението, и то ще те повлече надолу.

Воля трябва за Доброто!

“СВЕЩЕНИ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ”,

стр. 102, изд. Бяло Братство, София, 2002 г.

        Паневритмията е в хармония с изгряващите сили в човека и в живота. Те са вложени в нея. Тя ги събужда и подтиква към дейност.

        Кои са тия изгряващи сили? Те са следните:

        1. Доброто. Това е непоклатимата канара, здравата основа, върху която се гради, какъв да е разумен живот. Съграденото върху доброто е неразрушимо. Това, което се руши, не е добро. Доброто свързва човека с неизчерпаемия източник на сили. Силата на доброто прави човека крепък, канара при всички мъчнотии и препятствия. Прави го силен да устои, да преодолее всичко и да победи.

ПАНЕВРИТМИЯ, стр. 27, София, 1941 г., /съдържа се във фототипно

издание “Паневритмията в автентични документи 1938 – 1942 г., 2004 г.”/

        От вас се иска именно това – винаги да гледате на добрата страна на нещата. Срещнете един човек и казвате, че е грозен, че не можете да го търпите. Ако грозният не дойде, красивият никога не може да се яви. Грозният е сянка на красивия. Ако грозния не съществува, красивият никога не би се проявил. Следователно, за да се прояви доброто в живота, първо трябва да се явят сенките на нещата....

        Човек е недоволен от живота си. Защо? Недоволен е, че не е добър. Не се смущавайте. Бъдете доволни от себе си за даден момент и се стремете следния момент да се изправите. Проявявайте се такива, каквито сте.



        Какво разбирам под думата “млад”? Според мене, млад е онзи, който има възприятия за Любовта, за Мъдростта и за Истината. Той всичко възприема и лесно се ориентира. Той не съжалява, че има зло в света и казва: “Да проявим доброто!” Като види, че някой се окалял, той взима вода, измива го, а след това му дава чиста риза да се преоблече. Тъй щото добри хора са онези, които са готови да помагат на бедни, на страдащи, на паднали. Те не се занимават с критика.



        Лошото в света стои в това, че хората се възмущават от доброто. Да се възмущава човек, това е право, но не от доброто. От злото трябва да се възмущава той.

“Разбиране и съзнание”, 1 август 1937 г., “ЛЪЧИ НА ЖИВОТА”,

Рилски беседи, изд. “Жануа’98”, 2004 г.

        Кое е по-силно в живота: доброто или злото? Доброто е по-силно. В борбата между злото и доброто, злото всякога губи, а доброто печели. В първо време злото е силно, а доброто слабо. В края на борбата доброто става силно и побеждава, а злото отслабва и всичко изгубва. Доброто винаги печели, понеже Бог е на негова страна. След всяко страдание, което човек преживява, доброто в него се усилва, взима надмощие над злото. Щом доброто победи злото, последното престава да мъчи човека. В края на борбата доброто пита злото: “Познаваш ли сега, кой от двамата е по-силен?” Когато злото признае своето безсилие, доброто се ръкува с него приятелски и продължава своя път. Човекът усилва доброто в себе си чрез страдания. В това отношение, страданието е път, през който човек неизбежно трябва да мине. Доброто трябва да вземе надмощие пред злото.



        Кои са отличителните белези на злото и на доброто? Злото не може да расте, но постепенно се смалява и изгубва. Доброто постоянно расте и се увеличава. Който прави зло, той всичко губи и се смалява. Който прави добро, той постоянно печели и израства. Който мрази, той постепенно отслабва. Който люби, той силен става. Правиш ли зло, ти се смаляваш. Правиш ли добро, ти растеш. Мразиш ли, ти отслабваш. Любиш ли, ти силен ставаш. Злото заробва човека, доброто го освобождава. Доброто, Любовта е огън, който побеждава.

        Сега не ви казвам, че трябва да вярвате, но казвам: Живейте в Любовта! Животът е добър. Животът е чист, защото излиза от Любовта.



беседа “Двете състезания”, 8 август 1937г., “ЛЪЧИ НА ЖИВОТА”,

Рилски беседи, изд. Жануа’98, 2004г.

Красотата на Божия гняв и законът на противоположностите

  "Понякога Бог се гневи на грешния, че не е сгрешил както трябва. Понякога Той се гневи и на праведния, че не е направил доброто както трябва. Тази мисъл обаче е толкова твърда, че тя ще послужи за съблазън на слабите. Това положение съществува в света по силата на неизбежния закон на контрастите, на противоположностите. Според този закон когато някой върши най-голямото добро в света, същевременно друг някой върши най-голямото зло. Ако първият не върши добро, и вторият няма да върши зло. Значи всеки момент в живота се извършват две  противоположни едно на друго действия, с еднаква сила и мощ. И  Апостол Павел е казал: "Ако грехът не се увеличи, и доброто няма да се увеличи.”/стр.  56/

Трябва ли?

  "А твърдата храна е за съвършените." Животът е твърда  храна, но ако вие не разбирате отде е произлязъл той, трябва ли да се  отказвате от него? Ако не можете да свършите университет, трябва ли да се отказвате от знанието? Ако никой не ви обича, трябва ли да се откажете от Любовта? Ако никой не ви е направил добро, трябва ли да се откажете от правене добро на другите?”/стр.  89/

Злото е необходимост за онези, които не са вървели в крак с доброто

  "Какъвто остен представя гладът за хората, също такъв остен е злото. Следователно и злото е необходимо в света, за да подтиква хората към деятелност. Какви са схващанията на хората за злото, не е важно за нас, но ние казваме, че злото, като сила в света, някога е било добро. Доброто на миналите векове е днешно зло, а днешното добро ще бъде зло на бъдещите векове. Значи, само по себе си, доброто никога не  може да се оформи. Това, което всякога остава непроявено или неоформено, е добро; всяко нещо, което се проявява, е зло.”/стр.115/

Животът трябва да се разглежда от две страни

  "Две причини има, за да бъде човек недоволен: понякога той е недоволен от преизобилие, а някога  - от недоимък... Както недоволството има две страни, така и  доволството, радостта има две страни. Човек може да се радва, когато не му се дават някои блага; той може да се радва, когато получава известни блага. Който иска да изучи дълбокия смисъл на живота, той трябва да го разглежда от две страни. Като разглеждаме живота от двете му страни, ние виждаме, че може да се живее и в тъмнина, и в  светлина. Много добрини са създадени в тъмнина, и много злини са създадени в светлина. И обратното е вярно: най-големите добрини са създадени в светлина, и най-големите злини са създадени в тъмнина.”/стр.  122, 123/

Съзнателно греши, съзнателно прави добро

 "На земята живеят млади и стари души: младите души се познават по това, че като са живели малко на земята, нямат много опитности. Старите души пък са живели много; те разполагат с много знания, с големи опитности. Следователно, ако една стара душа греши, тя съзнателно греши; ако прави добро, тя пак  съзнателно прави добро. Тия стари души, със знания, с опитности, ние наричаме още напреднали души.”/стр.  124/

Само Бог има право да диша

 "Мнозина питат: Защо човек плаче?... Той е  пипнал без позволение едно свещено място от "дървото за познаване на  доброто и злото". Затова именно майката казва на детето си: Докато си в утробата ми, само аз имам право да дишам. Ти ще дишаш чрез мене. Щом искаш да дишаш самостоятелно, ти си бутнал вече свещеното място на "дървото за познаване на доброто и злото" и трябва да излезеш вън от рая. Такъв е законът. Този закон има приложение и в цялата природа. Само Бог има право да диша.  Ние ще дишаме чрез Него. Обаче, недоволни от това положение, ние искаме да станем като Бога, вследствие на което се докосваме до "дървото за познаване на доброто и злото", за което излизаме от рая.”/стр.  160/

“Ни мъж, ни жена”. Сила и Живот. Десета серия (1927–1928). Том II. София, 1933.

        В разговора, който се подхвана, Учителя каза:

        Любовта към ближния ще роди доброто в нас. Не можеш да направиш добро, докато не обичаш. Как ще бъдеш добър, ако не виждаш Бога навсякъде? За да бъдеш добър, се изисква много малко. Например, ще дадеш чаша вода някому. Ако не можеш да направиш добро на някой човек, направи добро на някое животно, растение или извор. Преди всичко, направи добро на краката си измий ги вечер. Ако не можеш да направиш добро на краката си, как ще можеш да направиш добро на хората? Като изядеш ябълката, посей семките. Прави добро на другите, понеже те са част от теб. Мисли, че си добър, но не можеш още дa проявиш добрината си. Добър човек е онзи, който живее за Бога. Лош човек е онзи, който живее за себе си. Който живее лошо, никога не е ви-дял Бога, а който живее добре, Го е видял. Като правиш добро, ти се приближаваш до Бога. Не с едно добро дело, но с оная велика подбуда вътре в теб ти се приближаваш към Бога.

        Ще ви дам едно правило — във всяко добро, във всяка добра постъпка трябва да правим връзка с Божествения свят, за да се изяви. Например, подаваш чаша вода някому; спри се, вдълбочи се вътре в себе си, почувствай любов към него, изпрати му струя от любов. Като почакаш малко, за да дойдеш до това състояние, при което да поднесеш чашата вода, ти влагаш в нея нещо ценно от своята душа. И тогава заедно с водата твоят ближен приема и онова Божественото, което излиза из дълбините. В света, от който сме излезли, ни държат отговорни за всичко, което правим с онова, което са ни дали. Като направиш добро, печалбата остава на теб.

        Някой път музикантът не може да работи, ако няма музикална среда. Значи хиляди музиканти трябва да работят, за да има подбуда. Също така в доброто хиляди хора трябва да работят добре, за да има подбуда. Онези, които не вършат Волята Божия както трябва, създават злото. А онези, които знаят как да вършат Волята Божия, Бог прави доброто чрез тях. Когато някой човек ти направи добро, ти отдай слава на Бога, съзнай дълбоко в себе си, че това е от Бога, а не от човека. Когато даваш нещо, давай го със съзнание, че то принадлежи на Бога, а не на теб. Богатството, което имаме, е на Бога.

        Казват сега: “Бъди добър”. Как ще бъдеш добър, ако не виждаш Бога и доброто навсякъде? Лошите хора работят индивидуално, само за себе си, а добрите хора - колективно, за другите и за себе си.

        В човека има нещо фатално. Той кара праволинейно и току извърши нещо лошо - това е в Плътта. Плътта трябва да се покори на Бога. На горния свят всичко е в хармония, защото всички си помагат един на друг и то по Любов. Там законът е доброто. Обичат се и си правят добро.

        Доброто управлява света. Злото представлява външен кратковременен порядък, а доброто — един вечен порядък. Да се прави добро не е дълг, а привилегия. При един философ отишъл един богаташ и го попитал как да постъпва, че да му провърви. Философът му казал: “Ще ти дам две думи и ще ти върви, но за тези две думи ще платиш. И ако не ти върви, аз ще ти върна парите, а ти ще ми върнеш думите назад.” Тези думи били: “Бъди добър!” Богаташът, който по-рано мислел как да откъсне някой лев от заплатата на работниците си, как да направи някоя далавера, вече си спомнял думите: “Бъди добър!” Той искал да подведе някого, но си спомнял думите и не го правел. И оттогава насам неговите работи почнали да се уреждат. Та доброто, което прави човек, урежда работите на другите, а и неговите работи се подреждат. След време богаташът пак отишъл при философа. за да му каже: “Твоите думи не връщам за нищо на света!”.

        Най-мъчният въпрос, който съществува в света, е да станат хората добри. Това е голямо изкуство. Трябва да работите. Единственото разумно нещо в света е доброто. То е вечното, мощното. Това, което може да превръща алхимически нещата, това, което може да превръща простите елементи в скъпоценни камъни, това е само доброто. Любовта прави очите чисти и светли, а злото ги прави тъмни. При злото лицето потъмнява, а при доброто става светло. Като видя някой човек, мен ме интересува да знам дали е отворил вратата на доброто и на Любовта. Самовъзпитанието трябва да се започне оттам. Правиш ли едно добро, една малка услуга, никой да не те вижда, върши я и да ти е приятно. Например, в гората полееш едно цветенце и ти е приятно. Никой не те е видял. Това цветенце стои в ума ти. Доброто е условие за Съвършенство. Защо трябва да бъдем добри? За да имаме условия за Живот и защото Съвършенството е живот и наша цел.

        Най-първо грехът е като една много хубаво облечена мома - спретната, обкичена с пръстени. Но извършиш ли грях, той се облещя насреща ти като една стара, беззъба баба. Един човек, като направи зло, остарява, а като направи добро — подмладява.

        Човек отведнъж не може да придобие добрия живот. За да бъде сега добър, трябва да се е трудил с векове. Всяко добро дело, всяка добра мисъл увеличава нашата вяра. Само когато човек действа с Добро е свободен. Правиш ли зло, ставащ роб на условията. Ако си лош, ти си вързан роб. Като дебнеш някого да убиеш, то друг някой ще дебне теб и тогава свободата я няма.

        Бог е Доброто в света. Когато човек върши зло, то идва от тъмните духове. Когато направиш едно лошо дело, тогава имаш вече помрачение в ума си и в чувството си и не можеш да видиш ясно положението. При всяко добро човек се освобождава. Ако направиш една лоша постъпка, ограничаваш се; тогава побързай с добрата, за да се освободиш. Някой ще каже: “Защо ще правим добро?” Без него не можеш да растеш. Вие сте дали обещание горе и защо не сте го изпълнили тук? Съвършено друго направление са взели хората, с други работи се занимават.

        За да живееш добре, трябва да се заобиколиш с добра среда. А добра среда ще си създадеш само чрез правене на добро. Не правиш ли добро, не очаквай никакъв добър живот и никакво щастие, никой не се интересува от теб. Значи от теб зависи да бъдеш щастлив или не.

….

        При всяка добра постъпка човек чувства в себе си една радост, влиза в един нов свят, усеща се силен, мощен. Намира се израснал и като че ли завеса след завеса се вдигат пред него.

        Защо човек при Доброто се чувствува радостен? Защото е в хармония с основния закон на Битието — Единството. И тогава приток на сили от целия всемир се влива в него.

        В процеса на злото изобилието се превръща в немотия, а в процеса на Доброто немотията се замества с изобилие. Доброто е капитал, с който в бъдеще ще се функционира. Всяко направено добро е щастие за човека. Не се отказвай да направиш добро, за което в дадения момент ти се явява случай. Друг път може да направите друго добро, но именно това добро повече никога няма да имате възможност да го направите. Като направите добро, то ще се върне към вас. Същото важи и за злото.

        Когато човек умре, нищичко от своето имане не може да пренесе от този свят в онзи. На границата има митничари, които всичко спират и задържат. Обаче светиите знаят начин да пренесат всичкото си имане на онзи свят — става чрез правене на добро. Да бъде човек добър, това е здравословно състояние. Ако не бъдеш добър, нищо не можеш да постигнеш. Всички най-добри постижения почиват върху Доброто.

        Някой казва: “Никой не ме приема. Не ме почитат хората”. Че как ще те почитат хора, на които нищо не си направил? Иди, излекувай един човек и ще те почитат. Като влезеш в едно място, дето се карат, виж защо се карат. Единият има да дава, а другият има да взема. Ще им кажеш: “За колко се карате?” — “За хиляда лева”. Тури ги там и им кажи: “Вземете ги и се почерпете!” Има закон: когато правите добро някому, вие го събуждате. И най-малкото добро, което направиш, то е за твоя сметка, ще ти дойде на помощ и ще те избави от голямо нещастие. Може да ти се струва за нищо, но една твоя светла мисъл изпратена към някого, като някой Ангел ще дойде при теб, когато си в най-голяма нужда, и ще ти помогне. Ако направиш едно малко добро на някое същество от Невидимия свят, ще се уредят вашите въпроси за цяла година. Болен или не, ти се наведи, вземи падналата ръкавица и я подай на човека.

        На един човек не му вървяло никак в живота. Веднъж се препънал в един паднал човек, чийто крак бил счупен и си казал: “Досега не съм правил добро”. И го занесъл на гръб в града. А този човек бил виден. И оттам насетне тръгнало на първия.

        Всякога можеш да правиш добро. Например, някой има нужда от помощ, но си болен; насочи мисълта си да му помогнат. Тогава все ще се намери кой да му помогне. Има голямо разнообразие в това. Начинът, по който ти можеш да направиш добро, е само твой; всеки да прави добро, както знае. Аз минавам покрай някого, давам му една ябълка и си отивам. Друг ще му даде нещо повече и ще поговори с него. Трети ще му даде нещо, но и ще му каже “Ела с мен”, ще го заведе вкъщи на обяд. Никой друг не може да направи така доброто, както ти можеш да го направиш. Красиво е вечното разнообразие в доброто.

        Веднъж един добър човек пропаднал, отчаял се и си казал, че не струва да се прави добро. Казал си: “Вече никому няма да правя добро”. Един ден той попаднал в една разбойническа банда и разправил на главатаря живота си от игла до конец, като не пропуснал да каже, че не си струва човек да прави добро. “Аз съм правил, правил добро и какво от това?” Главатарят му казал: “Благодарение, че си правил добро, сега главата ти няма да падне от раменете ти. Едно време ти ми направи добро и затова сега те пощадявам.” Онзи го попитал: “Като ти направих добро, защо стана хайдутин?” Другият му отговорил: “Аз станах хайдутин, а ти стана предател. Защото като се отказваш от доброто, ти си предател. Аз съм хайдутин, но още не съм станал предател. Хайде да си вървиш у дома и да правиш добро както по-рано и аз ще напусна хайдутлука”.

        Малките подтици на Доброто постигат големите работи в света. Мислете първом за хората и после за себе си. Като направиш едно добро, 25 хиляди години ще жънеш последствията.

        Една сестра каза: “Моят мъж дава дрехи и пари на другите”.

        Това е нищо. Това не е благодеяние. Дадеш дрехи, пари, хляб —добре, но кое е по-ценно? Да дадеш от своята душевна Любов и Светлина, тогава си добър. Новото схващане не стои да направиш добро някому по обикновен начин. Срещам някой човек. Няма да му отворя моето шише и да му дам, защото после пак ще има нужда от вода, но ще го заведа на извора. Ще му кажа: “Ела с мен при извора. Трябва да го заведа при извора! Преведете този СИМВОЛ. Дай някому книга да чете и ще му кажеш: “Ако изучиш тази книга, всичко ще имаш”. Ние искаме сега щастие, но щастието е резултат. Първо, човек трябва да се научи да прави добро някому; второ, щастието ще дойде след ученето и трето, другият също ще последва с правене на свое добро на някой друг и т.н.; това е то отворено, живо добро.

        Има добро над кармата. Има добро, което е за ликвидиране на едно зло. Тогава ти правиш добро по кармични причини. Но има друго добро за самото добро, не по кармични причини. Това е вече дихарма. Това е истинско добро. Има вода само за миене, а има друга вода, по-чиста — за пиене. Доброто, което някой прави по кармични причини, т.е. като отплата за добро, сторено нему в миналото, е ценно за Небето, обаче най-ценно е това добро, което става не по закона на кармата, но по Свобода и от Любов. Не само веднъж на годината да правиш добро, а всеки ден, макар и да бъде микроскопическо добро; тогава умът, сърцето и душата ти ще работят отлично. Където и да си, при каквито и условия да се намираш, имаш възможност да направиш добро. Зад Доброто се крият придобивките на човешкия Живот. И при най-лоши условия имаш възможност да направиш добро. Защо светът да се пъпни с тези думи: “Аз не мога, нямам условия”. В Природата, откъдето минеш, можеш да направиш нещо. Видиш някой камък и се спънеш; я го тури на място. Или видиш някоя книжка да се търкаля по пътя я се наведи, вдигни я и я прибери настрана. Всичко това, което правите, се отбелязва в Природата. Има една книга, в която се записва.

        Ти питаш как да правиш добро. Като го правиш никой да не те знае. Направеното добро е като оазис, в който може да се спре някой жаден. Вие всички сте от едно семейство, но не се познавате. Никога не съжалявай, че си направил добро. Борбата между доброто и злото е една голяма тайна, с която се занимават Великите духове.

        Прочетете тома “Царският път на душата” и открийте това, което е най- важно и което може да се приложи.

“АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША”

том I, 170 стр., изд. Бяло братство, София, 1999 г.

Вашият коментар