Поведение на участниците по време на изпълнение
(степенувани по важност)
· “При правене на паневритмичните упражнения човек трябва да изпитва чувство на благоговение, едно свещено чувство, свещен трепет, за да може да получи нещо.” (стр. 73, Паневритмия 1938 г.)
· “При правенето на паневритмичните упражнения трябва да имаме известни идеи в съзнанието, но не произволни, а тъкмо такива, които строго съответствуват на движенията. “
· “Тъй дълбоко трябва да се концентрира човек при изпълнението на тия упражнения, като че ли ги прави сам.”, Паневритмия 1938 г.
· Кръгът на Паневритмията е свещен – той не трябва да се пресича.
· След започване на играта не трябва да се влиза в кръга.
· Многократното влизане и излизане от кръга на даден изпълнител е крайно нежелателно.
· Придвижването за корекция на разстоянието между двойките трябва да става по посока на движението на кръга и да се извършва в паузите между упражненията.
· Участниците в кръга не пеят по време на изпълнение освен на специално посочените места (Дишане, Слънчеви лъчи – от “Ти си ме мамо… ” до края). Желаещите да пеят трябва да застанат в центъра на кръга при музикантите.
· По време на изпълнение и в паузите между упражненията не бива да се разговаря.
· Правенето на забележки и даване на устни указания (особено на висок глас) на партньора или друг изпълнител по време на игра е недопустимо.
· Трябва да се обърне изключително внимание на ритмичното (съгласувано) движение.
“Самият ритъм при тия упражнения, независимо от всичко друго, внася известна обнова в организма.” с. 65 , Паневритмия 1938 г.
· да се стъпва първо на пръсти и след това на цяло стъпало
Аргументация
Защо е недопустимо влизането в кръга след започване на играта?
В Учението, а следователно и в Паневритмията като част от него, качеството точност се цени високо.
“В туй отношение учениците, които са българи, се нуждаят от голяма точност и акуратност, иска се воля. У българите, ако има нещо слабо, то е волята. И аз бих желал, всички вие да станете като германците и англичаните, точни; тъй, на минутата, нито с една минута да не закъснявате, да придобиете този характер на точност. И тъй най-малкото сега, първото нещо, искам от всинца ви да бъдете точни!”
ООК, 1 г. , 9 л., “Окултни правила”
“Когато човек страда, той е причината, понеже е изпуснал известни случаи, закъснял е с една минута и влакът е заминал.”
стр. 17, “Изворът на Доброто”
Паневритмията е метод за възпитание и самовъзпитание. Не трябва да се поощряват закъсняващите, като се приема за нормално да влизат след започване на играта. Това ще помогне за възпитаването на качеството точност.
Освен това, ако се дойде навреме, може да се постигне така необходимата за правилното изпълнение на Паневритмията предварителна настройка на всички участници. По времето на Учителя се е играла Паневритмия веднага след сутрешния наряд и беседа. Така се е постигала предварителната умствена и душевна нагласа. Изиграването на 6-те упражнения допринася допълнително за това. В градски условия идването 10-15 мин. по-рано, дава възможност да се изиграят 6-те упражнения и/или да се изпее една песен, за да се постигне една минимална предварителна настройка.
От друга страна, ако непрекъснато влизат и излизат хора, нарушава се изискването за запазване на геометрията (разстоянието между двойките и правилността на кръга) по време на игра. Даже ако нови двойки влизат само в паузите между упражненията, това пак не решава проблема. Когато тази практика стане правило, тя закрепва в съзнанието на изпълнителите, че е нормално да има големи празни пространства между отделните двойки в началото, които закъсняващите участници да запълват впоследствие.
Тези, които влизат по-късно, малко или много разконцентрират останалите участници, нарушават създадения енергиен баланс и обща вибрация, разкъсват изграденото Цяло. Така се работи против един от основните принципи на Учението. Интересното е, че такова поведение е донякъде благоприятно за тези, които влизат по-късно, защото те изтеглят енергия от кръга и се чувствуват добре за сметка на останалите изпълнители, които са дошли навреме.
В Паневритмията упражненията са подредени в съответствие с известни принципи, тяхната последователност и брой не са случайни. Ето защо от гледна точка на постигане на крайната цел на изиграването на Паневритмията, изпълнението на всички упражнение в указания ред има съществено значение.
Защо не трябва да пеят играещите Паневритмия ?
· Цветана-Лиляна Табакова, “Съзвучия от бъдещето”
стр. 41
” – Учителю, защо музиката на Паневритмията само се свири и играе? Нали е написана и с думи? Защо не се и пее?
– В бъдеще, когато играчите играят, в средата при свирачите ще има хор от сестри и братя и те няма да играят, а ще пеят Паневритмията.”
стр. 119
“-Учителю, симфония може да се направи като се включат всичките Ви дълбоки, мистични песни. По същия начин може да се представи и Паневритмията.
– Паневритмията и сега на по-големи празници може да се играе с хор и оркестър.
– Учителю, всяко музикално произведение, написано с текст, трябва да се пее, затова Паневритмията трябва не само да се свири, но и да се пее.
Учителят продължи:
– Хорът ще застане в средата заедно със свирачите, а другите ще играят и мислено ще пеят!”
· Синхронизацията между оркестър в средата и въртящ се и пеещ хор без диригент при един радиус от 20 м. е невъзможен. на този етап.
· Между играещите има много хора, които не пеят добре – те разсейват и разконцентрират съседите си.
· Забелязано е, че тези които пеят, обикновено не успяват да се движат правилно.
· Изискванията за правилно изпълнение на Паневритмията никак не са малко и изискват будно съзнание, мислене, чувстване и концентрация. Ако добавим към тях и пеене, става невъзможно за изпълнение – ще страда или едното или другото, а най-вероятно и двете.
· Пеенето изисква дишане по съответен начин, което не съвпада непременно с движенията на Паневритмията. При упражнението “Чистене”, например, пеенето е невъзможно.
Битува едно схващане, че ако човек е неразположен, не трябва да играе Паневритмия. Така ли е това?
Беинса Дуно, стр. 73, Паневритмия 1938 г. “Паневритмията можем да уподобим и като метод за трансформиране на състоянията си. Когато човек е обезнадежден, разтревожен, обезверен, опечален, тия състояния може да ги трансформира чрез паневритмията.”
Защо е важно участието на съзнанието?
стр. 70, Паневритмия 1938 г. “За да се улеснят двата процеса – вземане и даване – които се извършват при паневритмичните упражнения, при тях трябва да участвува съзнанието. Това е условие за целесъобразна обмяна между човека и околната природа. Защото характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието, от идеята, която занимава човека при движението.”
стр. 71, “Ето защо паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие всички сили на човешкото естество: физически, духовни, умствени и божествени. Всички тия сили при Паневритмията са в будност, творчество, активност и в състояние на възприемчивост. Ето защо, при тия упражнения трябва да се мисли. Всяко движение без мисъл няма смисъл. При тях е нужно едно вътрешно концентриране. При движенията силата на човека седи в концентрирането!….”
Крайният резултат
Ако не се спазват горепосочените правила се разрушава свещения характер на Паневритмията, тя се превръща в делнична механична гимнастика с музикален съпровод, атракция за любопитните.
За тези правила трябва да се дадат методи за разпространение и приложение в реалните условия, в които живеем.
По какъв начин можем да постигнем това?
На първо място, като всеки един от нас ги осмисли, приеме и приложи. Най-добрият начин за популяризирането им е личният пример. Това с особена сила важи за преподавателите по Паневритмия.
Освен това, трябва да се проведе една засилена разяснителна кампания с всички възможни средства: раздаване в писмен вид на правилата на всички изпълнители, публикуването им в Интернет, обсъждания и разяснения при събирания по различен повод, и много други.
По време на обучение на нови курсисти, трябва да се обърне специално внимание на тези правила и да се наблегне върху тяхното усвояване.
Трябва да действаме творчески и разумно. Ако имаме едно сходно общо разбиране и стремеж за прилагане на тези правила, ще намерим много оригинални начини, за да стимулираме тяхното възприемане и спазване, без да накърняваме свободната воля и достойнство на участниците в Паневритмията.
Заключение
Тези правила не са нови, те просто не са разбрани и приложени. Това са правила, дадени от Учителя или в прав текст или извлечени от Духа на Учението.
Защо смятаме, че те са както необходими така и достатъчни?
Ако те се спазват винаги когато се играе Паневритмия, това ще доведе до такива промени в здравословното състояние, нагласата, мисленето и отношението към Паневритмията у всеки участник, че другите също така открити въпроси ще получат своя навременен отговор по един естествен, приятелски и в дух на сътрудничество начин.
Ние не трябва да принуждаваме хората да действува противно на своите убеждения и разбирания, но трябва да направим всичко, което можем, за да променим тези убеждения и разбирания по отношение на правилата, които смятаме, че са от съществено значение.
Така изложените правила рисуват един идеал, към който трябва да се стремим. Естествено е, че има случаи когато стриктното им спазване би довело до невъзможност да се играе Паневритмия. Например, когато имаме 5-6 изпълнители, няма музиканти и касетофон или пък касетофонът спре да работи поради някаква причина. В такива случаи се налага да се играе както по единично, така и да се пее, за да може изобщо да се играе някаква Паневритмия. Това, вероятно, е по-добре, отколкото да не се играе въобще. Не бива да се забравя обаче, че колкото повече от правилата са нарушени, толкова по-далеч от максималния възможен е и крайният ефект, като може да се стигне дори и до отрицателни усещания на участниците. Когато обективно са налице всички условия, позволяващи спазването на гореспоменатите изисквания, не бива да се правят нарушения.
Не трябва да нагласяваме Паневритмията, така че да съответства на нашите желания и навици, защото първо ние самите нямаме полза, а освен това пречим и на останалите в кръга да постигнат едно по-пълноценно изживяване и да се развиват в положителна посока.
В тази връзка Учителят казва: “Каквото ви се дава, трябва точно да изпълнявате, ако искате да се ползувате. Ще кажете може би, че гимнастически упражнения са дадени от много автори. Това е вярно, но има разлика между техните упражнения и тези, които са копирани от живата природа, каквито ние правим. Едните и другите упражнения се различават по резултатите си. Ако резултатите, последствията не са важни, тогава и вие можете да си съставяте упражнения. Мислите ли, че природата ще санкционира вашите упражнения? Тя ще ги санкционира дотолкова, доколкото държавата ще санкционира парите, които някой частен гражданин си е отпечатал. Какво ще направи държавата с този фалшификатор? Ще го тури в затвора. Вашите упражнения са за вас само, но не и за всички хора. Вашите лични разбирания за живота, за света, са само за вашата глава, те не могат да бъдат общи за всички глави. Всеки за себе си може да се занимава със свои мисли, но дойде ли до окръжаващата среда, там се изисква приложение на Божествените мисли, защото те са общи за всички живи същества. Божественото важи еднакво за всички. То е общо за всички, както езикът на един народ е общ за неговите поданици. Ако някой създаде свои думи, никой няма да го разбере, какво говори. Следователно, дръжте се за Божественото, което е общо и достъпно за всички хора, за всички живи същества, за всички времена и епохи.”
стр. 44, лекция Общи упътвания, ООК “Четирите кръга” VI годишнина, том IV
“Животът сам по себе си е прост, поради което можем да го придобием.” казва Учителя. Смятаме, че това с пълна сила важи и за Паневритмията. Тя е метод за придобиване на живота, метод, който е достатъчно прост, за да може да бъде овладян в нужната степен и приложен правилно от всеки, който искрено желае това.
Промяната на отношението ни към Паневритмията е пряко свързано с промяната на отношението ни един към друг, със затвърждаването на разбирането, че това което ни сближава е същественото, че различията, които съществуват между нас са естествени и могат и трябва да бъдат превърнати в хармония, защото методът за спасението на нас и нашите деца, на всички хора по земята, беше даден – отговорността за неговото приложение е наша.